добре дошли в моя уеб сайт

аквариумни рибки

хелер

Местообитание Хелерът се среща в дивата природа в Мексико, Гватемала, Панама и Карибите. Тази малка и много красива рибка обаче е истински "survivor" сред декоративните риби. Разможава се лесно, като единствената забележка към акваристите е аквариума да е добре залесен. Това залесяване е нужно поради факта, че след раждането живородките стават канибалистично настроени към поколението. Размножава се: Хелерът се размножава много лесно като трябва аквариума да е добре залесен. Това залесяване е нужно поради факта, че след раждането живородките стават канибалистично настроени към поколението. Като женската роди може да се върне в общия аквариум. Температурата на водата на малките се подържа 26 - 28 градуса.Дребосците в първите 3-4 дни могат да се хранят с твърдо сварен жълтък, разтворен в чаена лъжичка вода. Любопитно да узнаем: Интересното при Хелерите е , че могат да се размножават с други видове риби като молинезия , плата и др

гупа

Гупите произхождат от Барбадос, Брезилия,Гвиана,холандски Антили, Тринидат и Тобаго, Американски Вирджински острови и Венецуела . Екология и поведение Гупите често се отглеждат заради естествените си природни цветове, затова домашните гупи са станали по-слаби от дивите си събратя. Като резултат гупите умират за 2-3 дни от стрес или промяна на pH. Не издържат на големи температурни аплитуди. Гупите притежават полов диморфизъм . В дивата природа женските са сиви, а мъжките имат ивици и точки, които могат да са жълти, оранжеви, сини, червени, черни и дори виолетови. Бременност и раждане Младата рибка, ще достигне полова зрялост за един - два месеца. Те се хранят със специална храна за малки рибки или от остатъците на по-възрасните. Понякога кълват водораслите. Гупите са много продуктивни живородни рибки Бременосттана гупите е 21-30 дни (средно 28 дни), варира според температурата на водата. След като женската гупи е осеменена се появява тъмно петно около ануса, така нареченото родилно петно. С времето то нараства и става по-тъмно. Точно преди раждането очите на маките рибки могат да се видят през прозрачната стена на родилното петно. Гупите предпочитат вода с температура 27 °C за репродукция. Женската може да роди от 2 до 100 малки рибки, но обикновено са между 5 и 30. От момента на раждането си, всяка малка рибка е способна да плува, яде и да се предпазва от опасности. Веднага след раждането, женската е готова за ново оплождане. Всъщност гупите имат способността да складират сперма, това означава, че тя може да забременее няколко пъти само от едно сношение.

Стъклен костур

Тези рибки имат странично сплеснато овално тяло. Челото е леко вдлъбнато. Перките и тялото им са почти прозрачни. Мъжкия има по краищата на перките светло синя ивица.Често на тези риби им се инжектира боя за да се продават,но два месеца след инжектирането боята започва да се маха. ОТГЛЕЖДАНЕ Тези риби обичат да се храна със жива и замразена храна.Повечето рибки които още от малки се хранят със суа храна свикват,но все пак трябва да им се дава от време на време и живата храна. Стъкленият костур може да живее в сладка вода, но ще се чувства по-добре когато има камъни, скривалища и водни растения. Отглеждат се по групички най-малко 3. Попринцип те са мирни рибки и мога да съжителстват успешно с други такива. В период на размножаване стават малко по-агресивни ,пазейки територия та си. РАЗМНОЖАВАНЕ Размножаването им не е трудно. Повишаването на температурата до 28 - 29 °C и директна, слънчева светлина стимулира започването на процеса. Хвърлят хайвера си из целия аквариум. Яйцата са много малки и се закачат по растенията или в грунда. Веднъж хвърлили, родителите трябва да се отделят за да не изядат хайвера си. Отглеждането на малките за съжаление е много трудно, защото много трудно се захранват. Те никога не гонят храната си. Ядат само ако е точно пред устата им. Затова се използва малък аквариум и слаба аерация за да може да върти храната постоянно.

Оцветен Стъклен костур

златна рибка

За пръв път е отгледана успешно в Китай преди 1000 години. Благодарение на селективното кръстосване, днес златните рибки се срещат в различни цветове, окраски, големина и форма, доста различни от първоначалния домашен шаран. Разновидности: Разновидностите на обикновената златна рибка, златната рибка комета и Шубункин са близки до дивия шаран (без цвета). Те са много непретенциозни и могат да достигнат голям размер. Много повече разновидности има при воалната златна рибка. Разновидностите на воалната рибка са: черна балонна златна рибка, око-мехур, пеперудена опашка, калико, божествено око, воална, лъвска глава, оранда, панда, чиншурин, попон, ранчу, риукин, телескоп.[10] Много редки разновидности са: тосакин(къдрава опашка), джикин(паунова опашка), шукин, тамасаба или сабао, метеор, око-яйце, къдрави хриле (обърнати хриле), люспа-огледало. Отглеждане: Най-популярният образ на златна рибка, е златна рибка в кръгъл аквариуъм (подобен на глобус). В някои страни продажбата на такива аквариуми е забранена, защото води до деоксидация и нитратно отравяне за рибката. Не са подходящи заради големите количества кислород, които са нужни на златните рибки. Проблем при малките аквариуми е и голямото голичество фекалии, изхождани от златните рибки.Златната рибка се смята за студеноводна рибка и може да живее в аквариуми без нагревател в стая с температура приятна за хора. Но златните рибки не обичат големи промени в температурата. Например офис-сгради, в които вечер температурите са доста ниски в сравнение с тези през деня. Когато се добавя вода в аквариума е добре „новата“ вода да е с близка температутра до тази на водата в аквариума. За воалните златни рибки температура от порядъка на 10°C е опасна за тях, но за обикновените златни рибки няма проблем. Екстремно висока температура (над 30°C) е опасна за златните рибки. По-високите температури, обаче, могат да са полезни при борбата с протозойните инфестации, защото ускоряват жизнения цикъл на паразитите и по този начин го елиминират по-бързо. Перфектна температура за златна рибка е около 25°C. Както всички рибки, отглеждани като домашни любимци, златните рибки не обичат да бъдат галени. Всъщност докосването на златна рибка може да бъде много опасно за здравето ѝ, защото може да и се премахне защитната слузеста обвивка, което открива кожата ѝ за инфекция от паразити или бактерии във водата. За сметка на това златна рибка може да отвърне на собственика си като се появява на повърхността на водата, когато наближи време за хранене или дори да приема гранули и люспи (от храна на люспи). Мит е, че златната рибка умира бързо, живее малко само ако е лишена от нормални грижи.[13] Истинската продължителност на живота на златната рибка при добри грижи е над 10 години. Ако бъде оставена на тъмно, златната рбика ще стане почти сива. Златната рибка произвежа пигмент, когато е изложена на светлина. Рибите имат клетки, наречени хроматофорни, които произвеждат пигмент, който отразява светлината и придава оцветяване. Цветът на златните рибки се определя от това какъв пигмент има в клетките, дали пигментът е групиран вътре в клетките или е разположен в цитоплазмата. Така, че е нормално златната рибка да изглежда по-бледа сутрин, а при продължително лишаване от светлина ще си изгуби цвета.

Вариатус

Описание Вариатус е многозветна разновидност на плата. Вариатусът достига максимална дължина около 7 см. В дивата природа цветът му е маслиненозелен с черни точки или петна в задната част на тялото. Индивиди от едно потекло на многоцветната плата са кръстосвани, за да се получат разновидности с по-ярки цветове и по-големи перки. Отглеждане Подходящи са за общ аквариум и могат да се гледат с други неагресивни видове. Осигурете растения и подържайте качеството на водата. Предпочитат твърда вода и могат да понесат условията в новострартиран аквариум, което ги прави идеални рибки, които да помогнат за стабилизирането на акариума, веднага щом нивата на нитритите се понижат.Температурата да е около 21 26C градуса. Тези рибки са живородящи. Хранене Тези риби са всеядни, но акцентирайте върху храна с растителен произход. Замразена и жива храна трябва да се дават не по-често от два пъти седмично Любопитно Поради лесното си отглеждане и размножаване, както и заради бързото си съзряване, Xiphophorus variatus често се използват в генетични изследвания.

Целуващ трихогастер

Описание Когато видите тези риби за пръв път, няма начин да не останете изумени от „целувките”, които те си разменят. Всъщност те не се целуват, а си изясняват социалния статус или старшинството в групата. Необикновената форма на устата им помага да късат водораслите от камъните или стъклото на аквариума. В природата на цвят са сиво зелени. В хобито се предлага розова мутация на тази риба. Отглеждане Тези риби са много издръжливи и имат добър апетит. В природата достигат до размер от 30 см, а в аквариумни условия обикновено докъм 15 см, затова се препоръчва голям съд за тях. Проявяват агресия към по-малките от тях риби, така че трябва да се комбинират с видове със същия или по-голям размер. По-дребнолистни растения нямат шанс да оцелеят в компанията на Helostoma temminkii. Хранене Всеядни са и са много лакоми. Приемат както суха и замразена, така и жива храна ( артемия, тубифекс, хирономус). Важна част от диетата е храната на растителна основа (спирулина). Попарена маруля или друга салата също се приема с голямо желание. Размножаване За разлика от другите лабиринтови, тези риби не правят гнездо, въпреки че понякога мъжкият бълва балончета хаотично. Любовната игра започва с обикаляне в кръг, което прераства в побутване, перчене и движение с опашки, а накрая и в целувки. Мъжкарят увива тялото си около женската и я преобръща. Женската снася стотици, а понякога и хиляди яйца, които мъжкият опложда веднага, още докато те се издигат към повърхностра, затова е добре да има плаващи растения. Женската се отделя, а бащата се оставя да охранява малките, докато започнат да плуват сами, след което и той се отделя. Рибките се захранват с инфузория, новоизлюпена артемия или специализирани сухи храни за новоизлюпени.

Hemigrammus erythrozonus Меден неон

Описание Тялото е сребристо на цвят. През средата се простира линия от носа до основата на опашката, с преливащи се цветове от оранжево до червено. Предната част на гръбната перка е също оранжева. Другите перки са сребристи до прозрачни на цвят. Отглеждане Минимална дължина на аквариума трябва да е 60см. Колкото е по-дълъг аквариума, толкова ще им е по-удобно за плуване. Обичат аквариума да е с приглушено осветление, добре залесен, но и да има свободно място отпред за плуване. Хранене Hemigrammus erythrozonus са всеядни. В аквариумни условия ядат живи,замразени,сухи храни и храни на люспи. Добавяйте храни на растителна основа за разнообразяване на диетата. Полов диморфизъм Половите различия при този вид не много ярко изразени, особенно когато са по-млади. Веднъж достигнали полова зрялост обаче се вижда ясно по-заобленото тяло и коремче на женската. Те са и по-големи на размер. Мъжките са с по-издължено тяло и по-дребнички. Виж видеото и снимката Размножаване Медния неон се размножава по начин подобен на други хайверни рибки. За целта е нужен 40 литров аквариум с твърдост на водата до 8°dН, а карбонатната твърдост не трябва да е по-висока от 2°кН. Температурата трябва да е между 26 °C и 28 °C. Аквариумът да е със слабо или никакво осветление. Хвърлят хайвер върху дребн листни растения като мъхове (виж видеото по-долу), но не е задължително да ги има. На дъното трябва да се сложи мрежа, за да не бъде изяден хайвера от възрастните. Двойката трябва да е отделена и захранена с разнообразни и най-вече живи храни няколко седмици. Когато женската е добре закръглена, чифта се премества в размножителния аквариум през късните часове на следобеда. Хвърлянето започва рано сутрин или на следващия ден. След хвърлянето, двойката се отделя. Яйцата са чувствителни към светлина, затова аквариума трябва да е възможно най-тъмен. Малките се излюпват се след 20 - 25ч. След като усвоят жълтъчния мехур, малките могат да бъда захранени с микроорганизми - инфузории и др. и фино натрошени люспи. На четвъртия ден вече трябва да се захранват с артемия. Младите консумират сравнително големи парчета живи храни. По-късно могат да се добавят микрочервеи. На дванадесетия ден, малките показват признаци на сребристо оцветяване. На 3-седмична възраст на малките започва да се показва характерната оранжева линия и са с размер около 1 см. На два месеца ще бъдат около 2 см. Хигиената е от изключително значение за малките през първите месеци, затова трябва да е на възможно най-високо ниво.

Hyphessobrycon herbertaxelrodi Черен неон, черна неонова тетра

Описание Мирна стадна рибка. Сребристо белите люспи в горната част на тялото контрастират с плътната черна ивица по дължина в средата. Пасаж от възрастни екземпляри (над една година) е подходящо допълнение към сборни аквариуми с други рибки. Продължителността на живот е около 5 години. Подобно на другите тетри и тази предпочита мека и леко кисела вода, но са напълно приспособими за отглеждане в твърда и неутрална водна среда. Използването на торф е наложително при развъждането им, както и за най-яркото оцветяване на рибката. Идеалната среда за отглеждането им включва приглушено осветление, много живи растения, открито пространство за плуване, тъмен грунд, чиста вода и леко течение в средната и горната част на аквариума, където тези рибки предпочитат да плуват. И тази тетра е стадна рибка, която се чувства най-добре в компанията на повече от 8 - 10 екземпляра от вида си. Размножаване Полът на тази рибка е лесно определим. Мъжките екземпляри са доста по-слаби от плътните едри женски. За развъждането им трябва да се оформи отделен аквариум с много мека и кисела вода (твърдост до 4°), много тъмен грунд, много слабо осветление и добро залесяване с живи растения. Ако стаята, където се намира развъдният аквариум, е много светла, се препоръчва облепяне стените на съда с черен картон, за да се тушира околната светлина. За развъждането се подбират здрави рибки на около една година. Те минават на специална диета с жива храна – ларви на комари, мариновани соленоводни скариди, тубифекс, хирономус. Хвърлянето на хайвер започва в началото на деня. Женската снася няколкостотин зърна по листата на растенията или по субстрата. След чифтосването рибките трябва да се извадят от аквариума, защото могат да изядат вече оплодения хайвер, както и новоизлюпените малки. Захранването на дребосъците може да става с всякаква качествена суха храна, която да бъде ситно стрита. Хранене Черният неон не е капризен по отношение на храната. Яде всичко, но трябва да се храни разнообразно за подчертаване на цветовете и добро здравословно състояние. Менюто може да включва лиофилизирани (вакуумно-изсушени) храни, тубифекс, хирономус, както и соленоводни скариди. Интересно Черните неони произхождат от езерата в Бразилия, югоизточната част на Колумбия и източната част на Перу. Диви черни неони се срещат в притоците на реките Амазонка, Тигър, Напо, т.е. там, където водата и дъното са тъмни. Не може да се види черен неон в “белите реки”, които текат от Андите. На това се дължат ярките цветове и иридесцентна ивица, които ясно се виждат в тъмни води. В наши дни тези рибки вече се срещат на свобода и в Сингапур.

Обикновен неон

Описание Името на тази шарена рибка е неонова тетра. Тя често се среща и с названието обикновен неон. Понякога я бъркат с друга рибка, тетра - кардинал (Paracheirodon axelrodi), чието популярно наименование е червен неон. Причината за това е почти еднаквото оцветяване на тези две рибки, както и близката им родственост в семейство Харацинови. Друг близък роднина е зелената неонова тетра (Paracheirodon simulans), а доста по-далечен е черният неон (Hyphessobrycon herbertaxelrodi), който е в друг род на същото семейство Обикновеният неон е издръжлива и мирна, стадна рибка, която произхожда от северните части на Южна Америка. Разпространен е в р.Амазонка и притоците й. Той, както и всички други неонови тетри, изброени по-горе, обитава плитчините на реки с тъмни, меки и кисели води. Притежава характерното ярко оцветяване и “светеща” синя ивица по дължина, която се забелязва лесно в тъмната водна среда, където живее. Заради атрактивното им оцветяване и формирането на пасаж от над 20 рибки, това е един от най-често купуваните аквариумни обитатели. Над 1,5 милиона броя неонова тетра се внасят за продажба всеки месец само в САЩ. Голям процент от тях са изкуствено развъдени в Сингапур, Хонг Конг и Тайланд. Съвсем малка част са диво уловени екземпляри от Бразилия, Перу и Колумбия. Тази рибка има вретенообразно тяло и тъп нос, което е характерно и за останалите тетри. Искряща синя ивица започва от носа и стига до опашния плавник. Над синята ивица гърба е оцветен в маслинено зелен цвят, а под нея има ярко червен участък, простиращ се от средата на тялото до опашката. Коремната област е сребриста, а плавниците са ефирни и почти прозрачни. През нощта, когато рибките са в покой, цветовете им почти се губят. Ако след включване на осветлението в аквариума, рибката остане дълго време слабо оцветена, това може да се дължи на стрес, болест или неправилно хранене. Именно ярко червената област при тази рибка е нещото, което я отзличава от тетрата-кардинал (червен неон). При тетрата-кардинал червения участък е по цялата дължина на тялото (виж снимките по-долу), а името й идва от ярко червените дълги мантии, носени от кардиналите. Отглеждането на обикновения неон трябва да става на големи групи. Тогава рибката се чувства най-добре, не се стресира, а това е предпоставка за доброто й здраве. Когато се поддържа група от малко на брой рибки, те са под постоянно напрежение и често се крият в растителността на аквариума. Това обикновено води до отслабване на имунната им система и развитието на болести. Тази рибка е доста адаптивна към промените в средата и ако се отглежда правилно, може да достигне 10 годишна възраст в плен. Това е рядкост, но възраст до 5-6 години е лесно постижима. Ако се прави аквариум с тези рибки, най-добре е да се имитира водната среда на река Амазонка. Полага се по-тъмен грунд, добавят се достатъчно растения (непретенциозни към светлина), оставя се един по-просторен участък за плуване, избират се плаващи растения за приглушаване на светлината, а облепването на стените на аквариума с черен цвят също е добро решение. Минималната дължина на аквариума трябва да бъде 60 см. Налагат се чести частични смени на водата, които ще имитират редовните валежи в хабитата на рибката. Размножаване Неоновата тетра е много плодовита в естествени условия. Това не значи, че е лесна за размножаване рибка. Трудностите идват от големите изисквания към средата. За размножаване са нужни много мека и леко кисела вода с твърдост под 4° и температура под 24 °C. Задължителен е и капакът на аквариума, за да се избегне изскачането на рибките от него. Аквариумите за размножаване трябва да са с размери 15/15/25 см. (Д/Ш/В). Височината е необходима на женската рибка, за да й позволи да хвърли по-лесно хайвера с резки движения нагоре-надолу. В развъдните аквариуми възрастните екземпляри не се грижат по никакъв начин за поколението си и изяждат хвърления хайвер и новоизлюпените малки. Затова на дъното се поставя мрежа, която да ограничи достъпа до хайверните зърна, а родителите се изваждат възможно най-скоро след оплождането. Някои специалисти по развъждането на тази тетра първоначално пълнят аквариума със стара, богата на нитрати вода, която да не стресира рибките, а на втория ден правят смяна на 50% от водата с чиста престояла. Разплодните рибки могат да хвърлят хайвер на всеки две седмици. Хайверните зърна на рибката са светлочувствителни. Развъдният аквариум трябва да е поставен на тъмно място, а светлината да се увеличава постепенно в рамките на 3 - 4 дни след хвърлянето на хайвера. Нормалното количество зърна в аквариумни условия е около 100 – 130 бр., но не повече от 40 – 50 от тях ще бъдат оплодени и излюпени. При добро захранване и подходяща аерация новото поколение ще покаже окраската си в рамките на един месец. Хранене В естествената си среда тази рибка се храни с растителна маса, дребни червейчета, ракообразни и ларви на насекоми. В аквариумни условия тя няма претенции към храната, като най-важното условие е тя да бъде разнообразна. ВАЖНО! Тази рибка е предразположена към т. нар. “неонова болест”, която се причинява от микроорганизма Pleistophora hyphessobryconis. Пренася се чрез други болни рибки или чрез заразена замразена храна, най-често микрочервеи. Тази болест е характерна за обикновения неон, докато другите сродни тетри са доста по-устойчиви. Това не означава, че не могат да са преносители на заразата. За да се избегне заразяване, трябва да се внимава при покупката на рибките. Симптомите са: 1. безпокойство; 2. загуба на цвят; 3. кисти по мускулната тъкан, които водят до появата на “бучки” по рибките; 4. затруднено, хаотично плуване; 5. изкривявания на гръбначния стълб; 6. вторични инфекции, които водят до гниене на плавниците и подуване на корема. Няма открито лечение за тази болест. Заразените рибки се отстраняват от аквариума, за да не повлияват на останалите. Най-често последната фаза завършва със смърт за болните екземпляри. Препоръчва се задължителен карантинен период от две седмици при покупката на нови рибки.

Червен неон

Видът е описан от Шулц (Schultz), 1956 Описание Червеният неон произхожда от тъмните води на Южна Америка, които са бедни на минерални соли и богати на хуминови киселини. Лесно приспособим е към промяна на условията при аквариумно отглеждане, но трябва да се знае, че това влияе върху неговата плодовитост и способнистите му за размножаване. Живее добре в температурен диапазон от 21 – 28 °C и много чиста вода. Задължително условие за отглеждането му са ефективните биологични филтри за контрол на амоняк, нитрити и нитрати. Приликите и отликите му с обикновения неон са описани в профила на Paracheirodon innesi., неонова тетра. Там е и информацията относно храненето и размножаването, която е валидна и за тази тетра-кардинал. Както другите тетри, и тази предпочита да съжителства с повечко на брой рибки в пасаж. Великолепна гледка се получава при един 130 – 150 литров аквариум с добра филтрация и два пасажа от по 50 екземпляра зелен неон и червен неон. Това е само пример, а не задължително изискване. Малко плаващи растения (за затъмняване на средата), Амазонски меч (Amazon Sword plants), Кабомба (Cabomba) и Валиснерия (Vallisneria) ще са отлично допълнение за аквариум с тези рибки, a лекото течение ще стимулира рибките да проявят груповото си поведение по най-красивия начин. Размножаване Сложно дори и за опитните акваристи. Успехът зависи от правилния избор на родителите и подготовката им за хвърляне на хайвера. За развъждането е нужен съд с размери 50 x 30 x 45 см. Тази височина е необходима, тъй като самецът и самката при хвърлянето на хайвера се издигат нагоре спираловидно и когато се приближават към повърхността на водата, трябва да успеят да развият голяма скорост, подпомагаща изхвърлянето на хайвера. Ако оплодените яйца се държат на тъмно и при температура 28 °C, излюпването ще стане след около 3 дни. Новото поколение трябва да прекара поне 7 дни на слаба светлина, която да се увеличава плавно до достигане на нормална осветеност в аквариума. След 8 - 12 седмици рибките ще покажат своето оцветяване, ако са били правилно захранени и ако показателите на водата са били подходящи за тях. Любопитно Голям брой от продадените екземпляри червен неон са размножени в изкуствени условия. Наблюденията сочат, че диво уловените индивиди често имат видими недостатъци. Правителството на Бразилия е изразило опасения, че ако местното население престане да се занимава с улова на тези рибки в природата, то ще започне да търси своето препитание в обезлесяването на гористите местности в техния хабитат.

Рамиреза

Видът е описан от Майърс и Хари (Myers, Harry), 1948 Класификация Видът първоначално е описан от Майърс и Хари през 1948 под името Apistogramma ramirezi. Наричан е още Microgeophagus ramirezi, Papilochromis ramirezi и Papiliochromis ramirezi. Въпреки все още продължаващите дебати по отношение на името на рода, най-коректно си остава Mikrogeophagus, изписако с k, както твърди южноафриканският специалист по цихлидите д-р Свен Кулландер. Наречени са на името на Мануел Рамирез, човекът, който ги открива за акваристиката. Описание При естествената форма тялото е странично сплескано и високо, като мъжките имат висока ветрилообразна гръбна перка с удължени първи 2-3 лъча, както и идължени коремни перки. Тялото е сребристо, със сини точки в средата на люспите, които продължават донякъде и по гръбната, опашната и аналната перки. Главата е жълта, с червено петно пред окото, сини петънца в долната част и черна вертикална ивица, преминаваща по цялата височина на главата, включително през очите. От задната част на хрилното капаче нагоре до върха на първия лъч на гръбната перка преминава вертикална черна ивица, като непосредствено зад нея има овално черно петно. Перките са жълти до оранжеви с оранжев до червен кант, като само коремните перки са по-ярко червени. (Снимка 1) Женските имат оцветяване, много подобно на това на мъжките. Основната разлика е в това, че са по-дребни, а гръбната и аналната перки са значително по-малки. Женските иамт по-издуто коремче, което понякога има розово оцветяване. (Снимка 3) На размер Mikrogeophagus ramirezi достигат до 6 - 7 см. В следствие на селекция са развъдени форми с много удължени, дори воални перки (Снимка 2) Разпространение За разлика от роднините си от рода Апистограма, естественият хабитат на Mikrogeophagus ramirezi са топли (25,5 – 29,5 ºC), кисели (pH 5,0), бавнотечащи води в равнините на Венецуела и Колумбия, които са бедни на разтворени минерали и варират от бистри до леко потъмнени от разтворени в тях танини. Обитават само райони, гъсто обрасли с водна растителност. Поведение и отглеждане За разлика от апистограмите, Mikrogeophagus ramirezi не са толкова силно териториални. Защитават територия само по време на размножаване, когато е и единственият период на известна агресивност, показвана от тях. Могат да се отглеждат на малка група или двойка. Имат нужда от вода с перфектно качество и добре залесен аквариум с дължина най-малко 60 см. Най-добре е да се отглеждат в мека и кисела вода. Въпреки факта, че това е много красива и доста разпространена рибка, е доста деликатна и не е подходяща за начинаещи акваристи. За разлика от повечето цихлиди, тези живеят сравнително кратко - 2 до 3 години, рядко до 4. Хранене Не са претенциозни по отношение на храненето – могат да ядат гранулирана или суха храна на люспи, но за да са във форма, трябва да приемат също така и жива или замразена храна (ларви на комари, циклопс, артемия). Размножаване Могат да се размножават в общия аквариум. След като достигнат полова зрелост, формират моногамна двойка преди всяко хвърляне. Снасят малки (0,9 – 1,5 мм), лепкави яйца, които полагат върху предварителнопочистен плосък камък или направо в малка дупка, изкопана в грунда. Както при много цихлиди, така и при Mikrogeophagus ramirezi и двамата родители се грижат за яйцата и малките. Обикновено снасят между 150 и 300 яйца. Понякога ги проветряват с плавници до излюпването им, което настъпва след около 40 часапри температура от 29 ºC. Малките започват да плуват самостоятелно след около 5 дни, след което започват да следват един от двамата си родители. Захранването става с новоизлюпена артемия или ситно стрита суха храна. Mikrogeophagus ramirezi не са най-добрите родители сред цихлидите. Случва се да “забравят”, че имат яйца за опазване, а дори и да ги изядат сами. Затова някои акваристи изваждат камъка, върху който са положени яйцата и го отделят в самостоятелен аквариум.

Trichogaster microlepis (Лунен трихогастер)

Описание Самото име лунен трихогастер говори много за тази мирна лабиринтова риба. На цвят е сребърна с перлени отблясъци в синьо и зелено. Различава се от другите трихогастери по вдлъбнатината на главата си. Както всички лабиринтови, Trichogaster microlepis има специален лабиринтов орган, с който може да диша атмосферен въздух. Поради тази причина не е необичайно да се види рибката да диша на повърхноста. Препоръчва се аквариум с капак. Ако няма такъв, рибата може да се простуди, като поема студен въздух. Размножаване За да се стимулира размножителния процес, температурата трябва да се повиши до 28 градуса, а нивото на водния стълб да се намали до 20 см. Мъжкият прави гнездо от мехурчета, за чиято направа би помогнало наличието на плаващи растения в развъдния аквариум. След интересен брачен танц женската полага хайвера в готовото вече гнездо, а мъжкият поема охраната му. След кто малките започнат да плуват, родителите трябва да се отделят. Захранването става с новоизлюпена артемия. Хранене Trichogaster microlepis е всеяден. Добре е да се редуват различните храни.

Trichogaster trichopterus (Gold) Златен трихогастер

Видът е описан от Палас (Pallas), 1770 Описание В аквристиката се срещат няколко цветни форми на Trichogaster trichopterus. Златната е една от тях. Както личи от името им, основият цвят е жълт. Отстрани на тялото си имат две по тъмни точки, които, заедно с тази на окото им, стават три. Това е дало и името на вида - trichopterus означава триточков. Гръбните и аналните плавници при мъжките са по-заострени (виж снимка 2). Поведение Trichogaster trichopterus понякога прявяват агресия помежу си и към другите рибки. Размножаване Както при всички трихогастери, и при тези за размножаване е необходимо нивото на водния стълб да се намали до 15-20 см. За да е успешно развъждането, то трябва да стане в аквариума, в който рибите живеят за постоянно. Преди началото на брачния танц цветовете на мъжкаря потъмняват, като жълтото става по-наситено. Той започва изграждането на гнездо. Може да бъде улесен в тази задача, ако в аквариума има плаващи растения. След снасянето на хайвера и полагането му в гнездото е добре женската да бъде отделена, защото мъжкият може да стане агресивен към нея. Бащата охранява хайвера, а след това и малките. Когато те започнат да плуват, е добре и той да се премести. Водата трябва да се сменя редовно около три седмици след излюпването им, защото лабиринтовият орган се формира чак тогава. Малките риби се захранват с инфузория, а след това и с новоизлюпена артемия. Хранене Трихогастерите са всеядни. Ядат както суха, така и жива и замразена храна.

Trichogaster trichopterus Син трихогастер

Видът е описан от Палас (Pallas), 1770 Описание В аквристиката се срещат няколко цветни форми на Trichogaster trichopterus. Синята е една от тях. Както личи от името им, основият цвят е светло син. Отстрани на тялото си имат две по тъмни точки, които, заедно с тази на окото им, стават три. Това е дало и името на вида - trichopterus означава триточков. Гръбните и аналните плавници при мъжките са по-заострени (виж снимка 2) Тези риби са “дълголетници”. При подходящи условия могат да доживеят до 10 години! Поради изключителната си издържливост са подходящи за начинаещи акваристи. Поведение Trichogaster trichopterus понякога прявяват агресия помежу си и към другите рибки. Размножаване Както при всички трихогастери, и при тези за размножаване е необходимо нивото на водния стълб да се намали до 15-20 см. За да е успешно развъждането, то трябва да стане в аквариума, в който рибите живеят за постоянно. Преди началото на брачния танц цветовете на мъжкаря потъмняват, като синьото става по-наситено. Той започва изграждането на гнездо. Може да бъде улесен в тази задача, ако в аквариума има плаващи растения. След снасянето на хайвера и полагането му в гнездото е добре женската да бъде отделена, защото мъжкият може да стане агресивен към нея. Бащата охранява хайвера, а след това и малките. Когато те започнат да плуват, е добре и той да се премести. Водата трябва да се сменя редовно около три седмици след излюпването им, защото лабиринтовият орган се формира чак тогава. Малките риби се захранват с инфузория, а след това и с новоизлюпена артемия. Хранене Трихогастерите са всеядни. Ядат както суха, така и жива и замразена храна.

Trichogaster leeri (Трихогастер леери)

Блийкер (Bleeker), 1852 Описание Това е риба с великолепна окраска - цялото тяло е осеяно със светло кафяви петна със седефен блясък, гърлото и гърдите на самците са яркочервени, аналната и опашната перки са украсени с черен кант. Видът е миролюбив и твърде плашлив, взискателен към чистотата и стабилния температурен режим. Резките колебания в температурата на водата водят до простудни заболявания. Размножаване За развъждането е необходима зряла двойка и просторен размножителен аквариум (минимум 40 литра). Нивото на водния стълб трябва да се понижи до 15 - 20 см. Мъжкият прави "гнездо" от балончета на повърхността. Може да му се помогне с поставянето на плаващи растения или разрязана на две пластмасова чашка за кафе. След кратък танц хайверът се полага в "гнездото" и мъжкият поема охраната. След като малките започнат да плуват, родителите се преместват. Захранват се с новоизлюпена артемия. Рибата изисква от 23 - 28 °C. Видът се среща в Южна Азия Хранене Trichogaster leeri е всеяден. Имайте предвид, че е сравнително бавен. Възможно е да не може да се нахрани добре, ако се отглежда заедно с по-бързи риби. Добре е поне 2 пъти седмично да му се дава спирулина или друга храна на растителна основа.

Betta imbellis Бета имбелис

Видът е описан от Ладиже (Ladiges), 1975 Отглеждане Betta imbellis може да се отглежда в малък самостоятелен аквариум (40см), също както и в по-голям общ, но никога не слагайте заедно с Betta splendens. Аквариумът трябва да бъде гъсто залесен, включително и с плаващи растения. Водата трябва да е с рН около 7 и не много твърда. Тъмният грунд ще подчертае цветовете на тази риба по-добре. Не обича течение. Температурата трябва да е над 25 °C. Както всички лабиринтови риби, бетите има респираторен (лабиринтов) орган, който им позволява да дишат въздух директно от повърхността. Поради тази причина трябва да се премахнат всички прегради, които биха им попречили да имат свободен достъп до атмосферата. ВНИМАНИЕ!!! Тези риби имат силно изразена вътревидова агресия. Трябва да се отглежда само по един мъжки в аквариум, освен ако има някаква преграда между тях. При наличие на повече от една мъжка риба обикновено двубоите не закъсняват и завършват с фатален край за едната или двете рибки! При женските няма толкова изразена агресия и затова могат да се отглеждат в един аквариум. Размножаване Бетите имат сравнително кратък живот. Опитни развъдчици споделят, че най-добрата възраст за развъждане е около една година. Както повечето лабиринтови, те правят гнездо от въздушни мехурчета и нямат нужда от голям съд или някакви по-специални условия. Подходящ е гол аквариум без грунд с обем около 30 литра. Трябва да се оформят някакви укрития за женската, защото по време на ухажването мъжкият е доста груб. Дори и с укрития, женската пак може да изгуби част от плавниците си. Когато са готови да хвърлят хайвера си, рибите показват много по-ярко оцветяване. Започват да се движат около направеното вече гнездо. Мъжкият се увива около женската и я преобръща. Женската хвърля своя хайвер, веднага след което мъжкият го опложда. Плуващите яйца се слагат в гнездото. След това е добре женската да отдели от гледна точка на нейната безопасност. Малките се излюпват след ден - два и обикновено започват да плуват на третия ден. Тогава се отделя и бащата. Захранват се с инфузория, новоизлюпена артемия или специализирана прахова храна за новоизлюпени рибки. Хранете често и по малко. Неизядената храна отстранете, защото водата ще се замърси бързо, което ще има фатален край за малките рибки.

Betta krataios Бета кратайос

Видът е описан от Тан и Нг (Tan & Ng), 2006 Отглеждане Betta krataios е от миролюбивите бети. Могат да се отглеждат и с други миролюбиви риби. Чифт може да съжителства сравнително спокойно. Декорирайте аквариума с камъни и корени, за да се създадат места за криене. Сменяйте често водата и се погрижете да има добра филтрация. Хранене Тези риби приемат всякаква храна но предпочитат жива или замразена - дафния, хирономус или артемия. Размножаване Betta krataios са устомътещи. Обикновенно женската дава началото на процеса и след любовния танц хвърля хайвера си, а мъжкият го опложда. Женската прехвърля яйцата на мъжкия (виж видеото), който ги мъти в устата си между една и две седмици (зависи от температурата на водата).

Betta smaragdina Смарагдова бета

Отглеждане За отглеждането на тази риба е необходим много добре залесен аквариум, без течение в него. Водата трябва да е мека и кисела до неутрална с температура над 25 °С. Задължително трябва да има добър капак, защото тези бети могат да скачат достав исоко и имат способноста да изскачат и през най малката дупка. Могат да се отглеждат в компания на други миролюбиви рибки. Все пак се прпоръчва да се гледат във видов аквариум. ВНИМАНИЕ!!! Тези риби имат силно изразена вътревидова агресия. Трябва да се отглежда само по един мъжки в аквариум, освен ако има някаква преграда между тях. При наличие на повече от една мъжка риба обикновено двубоите не закъсняват и завършват с фатален край за едната или двете рибки! При женските няма толкова изразена агресия и затова могат да се отглеждат в един аквариум. Един мъжки и четири женски е идеалното съотношение за Betta smaragdina Размножаване Betta smaragdina се размножава като Betta splendens. За подробности вижте профила на Betta splendens Хранене В природата бетите се хранят преди всичко с насекоми и с техните личинки. Устата им е обърната нагоре, което спомага за улавянето на насекоми, паднали във водата. Техният храносмилатален тракт е значително по-къс от този на растителноядните риби. По тази причина живата храна е идеалната за тях. Въпреки всичко в аквариумни условия лесно се приучават да приемат суха и замразена храна.

Betta sp. Mahachai Бета махачай

Отглеждане Тези бети са едни от най-миролюбивите видове в рода си и могат да се гледат по няколко мъжкря в един по-голям съд. Чифт може да се гледа в 30 литров аквариум. В по-голям могат да се гледат и повече чифтове. Много плашливи са. Залесете добре. Осигурете укрития от камъни и корени. Водата в техния естествен хабитат е с рН 7,8 и е доста твърда и бракична. В акватиум слагайте по половин чаена лъжичка сол на 4 литра вода. За разлика от други видове, Betta sp. Mahachai не може да се гледа в буркан. Размножаване Бетите имат сравнително кратък живот. Опитни развъдчици споделят, че най-добрата възраст за развъждане е около една година. Както повечето лабиринтови, те правят гнездо от въздушни мехурчета и нямат нужда от голям съд или някакви по-специални условия. Подходящ е гол аквариум без грунд с обем около 30 литра. Когато са готови да хвърлят хайвера си, рибите показват много по-ярко оцветяване. Започват да се движат около направеното вече гнездо. Мъжкият се увива около женската и я преобръща. Женската хвърля своя хайвер, след което мъжкият го опложда веднага. Плуващите яйца се слагат в гнездото. За разлика от другите видове, не е необходимо да се мести женската. Малките се излюпват след ден - два и обикновено започват да плуват на третия ден. Захранват се с инфузория, новоизлюпена артемия или специализирана прахoобразна храна за новоизлюпени рибки. Хранете често и по малко. Неизядената храна отстранете, защото водата ще се замърси бързо, което ще има фатален край за малките рибки. Малките могат да растат заедно с родителите. Betta sp. Mahachai са открити само на 20 км от Бангок, Тайланд и техният природен хабитат постоянно се "свива" от разрастващия се град. Бъдещето им за съжаление не изглежда никак розово и вероятно е предрешено от урбанизацията на района.

Betta splendens Бета спленденс

Видът е описан от Реган (Regan), 1910 Описание и отглеждане Betta splendens имат невероятна окраска и големи воални плавници. Това ги прави едни от най-познатите риби в аквариумното хоби. Женските не са толкова оцветени и нямат толкова ярки цветове. Могат да се отглеждат на чифтове или на група. Чифтовете трябва да се гледат в поне 30 литров, а групата в поне 90 литров аквариум. На чифтовете осигурете укрития от растения или пещери. Когато се отглежда само един чифт, е възможно малки да оцелеят, стига да има достатъчно укрития. За най-добър резултат преместете чифта в отделен аквариум със слаба филтрация. Този вид бети понася почти всякакви параметри на водата, стига тя да е добре филтрирана и чиста. Разпространение Натуралният хабитат на тези риби са плитките води на реките в Тайланд, Индонезия, Малайзия, Виетнам, както и в южната част на Китай. Това са тропични области, водата е топла, с температура над 26 °C. Ако водата в аквариума падне под 24 °C, рибите стават апатични и губят жизнен тонус. Това е една от причините някои опитни акваристи да не приемат отглеждането им в малък съд заради липсата на място за нагревател. Както всички лабиринтови риби, бетите има респираторен (лабиринтов) орган, който им позволява да дишат въздух директно от повърхността. Поради тази причина трябва да се премахнат всички прегради, които биха им попречили да имат свободен достъп до атмосферата. Оптималната вода за отглеждането на здрава бета е мека и топла. pH трябва да бъде между 6,8 и 7,4. Водното течение трябва да е сведено до минимум, което ще рече, че вътрешни филтри и помпи не са подходящи, особено ако се гледат в малки аквариуми. Могат да се отглеждат в общ аквариум, ако параметрите отговарят на изискванията. Трябва да се подберат риби които, не хапят воалните им плавници. ВНИМАНИЕ!!! Тези риби имат силно изразена вътревидова агресия. Трябва да се отглежда само по един мъжки в аквариум, освен ако има някаква преграда между тях. При наличие на повече от една мъжка риба обикновено двубоите не закъсняват и завършват с фатален край за едната или двете рибки! При женските няма толкова изразена агресия и затова могат да се отглеждат в един аквариум. Хранене В природата бетите се хранят преди всичко с насекоми и с техните личинки. Устата им е обърната нагоре, което спомага за улавянето на насекоми, паднали във водата. Техният храносмилатален тракт е значително по-къс от този на растителноядните риби риби. По тази причина живата храна е идеалната за тях. Въпреки всичко в аквариумни условия лесно се приучават да приемат суха и замразена храна. Размножаване Бетите имат сравнително кратък живот. Опитни развъдчици споделят, че най-добрата възраст за развъждане е около една година. Както повечето лабиринтови, те правят гнездо от въздушни мехурчета и нямат нужда от голям съд или някакви по-специални условия. Подходящ е гол аквариум без грунд с обем около 30 литра. Трябва да се оформят някакви укрития за женската, защото по време на ухажването мъжкият е доста груб. Дори и с укрития женската пак може да изгуби част от плавниците си. Когато са готови да хвърлят хайвера си, рибите показват много по-ярко оцветяване. Започват да се движат около направеното вече гнездо. Мъжкият се увива около женската и я преобръща (снимка 2). Женската хвърля своя хайвер, след което мъжкият го опложда веднага. Плуващите яйца се слагат в гнездото. След това е добре женската да отдели от гледна точка на нейната безопасност. Малките се излюпват след ден - два и обикновено започват да плуват на третия ден. Тогава се отделя и бащата. Захранват се с инфузория, новоизлюпена артемия или специализирана прахова храна за новоизлюпени рибки. Хранете често и по малко. Неизядената храна отстранете, защото водата ще се замърси бързо, което ще има фатален край за малките рибки.

Уеб сайт в alle.bg